“Ние сме българските майки, водени от твърдото убеждение, че институциите за деца, не могат да бъдат дом за нито едно дете.”

Или как няколко български майки и няколко младежи от домове вършат работата на отговорните институции и могат да бъдат положителен пример за цялото ни общество

Или защо има значение децата да излязат от институциите, а ти да настояваш злодеянията срещу тях да бъдат разследвани. Защото зависи от теб!

За тази статия се вдъхнових и от: http://www.sofialive.bg/city/frontalno/39-malkite-gari-kum-smurtta.html

От известно време насам посещавам срещите на един невероятен екип от млади хора, които наричат себе си Разномишленици. Те вярват, че всичко зависи от нас. Те мислят различно относно методите, но не и резултатите. Всеки от нас е напълно различен, но в същото време стремящ се към същата промяна в българското общество, както и всички останали. Тяхната промяна и цел е нов морал, активно и отговорно гражданско общество и усещане за емпатия сред хората. Те не искат този морал да казва какво не трябва да се прави, искаме той да учи какво да правим, за да се чувстваме щастливи и способни да се развиваме, да се чувстваме сигурни, разбрани и приети в това общество от нов тип. Солидарност и разбиране са синонимни на тяхната цел. Но тяхната общност не е затворена, а напротив отворена, поканени в нея са всички онези, които споделят желание за промяна, вярват в своя потенциал да спомогнат за нея и с удоволствие биха споделили идеи за това какво и как трябва да се промени.

На последната среща организирана от тях имаха представяне движение на българските майки – няколко жени с визия за общество, в което няма нежелани, изоставени и неглижирани деца. Тяхната мисия е правото на всяко дете да бъде обичано и да расте в отговорна и в адекватно отговаряща на основните му потребности семейна среда.

Срещата започна с представяне на 10-ина момичета и момчета, които смело се изправиха пред многобройната публика и въпреки че се срамуваха много, всички с усмивка на уста разказаха по малко за своя проект да напишат книга за децата от домовете. Всички те идват от дом за деца лишени от родителска грижа “Пенчо Славейков” в София, а Исус – най-разговорливия от всички идва от друг дом. Личи си, че думите му са дар слово и е роден за лидер и водещ, защото увлекателно разказа основната идея на проекта без капка притеснение, за разлика от приятелите си, които бяха доста притеснени. Всички тях ги събира проектът Стъпка за България. Благодарение на него и на своята амбициозна ръководителка, децата се събират и им хрумва съвсем спонтанно идеята да напишат и издадат такава книга. Според тях едно дете, което е израснало в дом е много по-подготвено за самостоятелен живот, отколкото децата, които имат родители и са свикнали мама и татко да им дават всичко наготово. Искат да напишат тази книга, за да може хората като мен и теб да разберат, че децата от домовете са хора като всички нас и е изключително важно да настояваме институциите да се грижат за тях адекватно и зависи само и единствено от нас те да си свършат работата.

За съжаление в днешно време реалността е следната, когато едно дете от дом навърши 18 години и стане абитуриент, държавата буквално го оставя на улицата да се оправя само – не му осигурява работа, жилище или възможност да влезе във висше учебно заведение. Затова и повечето такива деца са принудени да проституират или крадат. Има обаче и изключения. Има деца, които успяват да си намерят работа и дори да постъпят в университет с малко помощ от движение на българските майки и техния проект САМ (социална адаптация за младежи). Целта на проекта е да помогне на младежи на възраст от 18 до 26 години да постигнат независимост от социалната система, да получат индивидуална помощ, да получат подкрепа при търсене и намиране на работа, психологическо и юридическо консултиране и т.н.

Движение на българските майки за мен е един ангел хранител, който показва, че с много желание и воля нещата могат да се случат и институциите бавно и трудно, но все пак ще започнат лека полека да си вършат работата.

Едно от чудесата, които създават е защитено жилище „ЗАЕДНО”, което започва да функционира през Ноември 2008г. с първите шест свои обитатели, две години след учредяването на едноименната фондация, която е и първа крачка в промяната за по-добро бъдеще на младежите израснали без родителска грижа. За срок от 3 месеца до 1 година, всеки младеж получава подкрепа и насоки за самостоятелния си живот. Чрез проекта имат възможност за продължаващо обучение, квалификационни и преквалификационни курсове, за среща с бъдещи работодатели и много приятели.

”Аз съм от Перник – споделя Роси, имам две деца и ако спра да се занимавам с това сега, ще значи, че съм се предала и не съм успяла в мисията си.” В момента не работи, съпругът й издържа семейството, за да може тя да влага цялото си свободно време и сили за каузата и да е изпълнителен директор на фондацията.

Тя не крие, че я е страх, че пари за бъдещи проекти няма и че на държавата въобще не й пука и фондацията буквално се самоиздържа от дарения и доброволни средства на някой добър човек с милосърдно сърце, а на протестите, които са организирали чува най-често присмехулните и обидни думи на някой министър, който често им се смее в лицето с думите: “Какви сте вие, че ще промените нещата, някакви си майки...”  Много пъти се е чувствала отчаяна, особено след случаите в Могилино, но намира сили да продължи напред, защото знае, че ако не се бори тя, няма кой друг. Отчайва се, че всеки момент може да се наложи да се върне на работа, а останалите майки ще се демотивират и фондацията ще се разпадне. И все пак...  

Истината обаче е, че в продължение на около два часа Роси и нейните приятелки разказаха за толкова успешни инициативи и за толкова спасени деца, върнати усмивки и променени към по-добро съдби, че аз останах буквално втрещена. Въпреки че тази среща беше преди повече от седмица, тя остави в мен своя дълбок отпечатък на признание и възхищение към тези жени, които съвсем доброволно се събират преди няколко години в Перник, свързват се с други жени от София, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Велико Търново и други градове от България и започват да плетат своята мрежа на надеждата.

Техният лайтмотив е, че всеки малък човек, дарен с любов, израства голям човек, даряващ любов. Eдно дете няма нужда от скъпи дрехи, играчки, храни, дрънкулки, каквито са най-честите неща, които децата получават, когато някой ги посети в дом, а имат нужда от внимание, от това ти, да, точно ти да си там и да му обърнеш внимание, да си поиграеш с него, да го гушнеш, да поговориш с него, нещо, за което мечтае всеки един от нас. И затова смятам че само и единствено от нас зависи да променим нещата. Тук и сега. Децата са най-красивото, скъпо и истинско бъдеще. Нека им осигурим заедно такова. Ти можеш да помогнеш на тези майки в тяхната благородна мисия на този адрес: http://dbm.bg-mamma.com/site2/index.php Ако нямаш финансовата възможност, можеш да се свържеш и запознаеш с тях лично и да помогнеш по някакъв друг начин – с това, в което си най-добър. Смисъл има!

* Проблемите на света не могат да бъдат решени от скептици или циници, чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности.

Нуждаем се от хора, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал.

Дж. Ф. Кенеди